Търсене в този блог

петък, 23 юли 2010 г.

0002: Устройство на гъбите - Мицел

(Ustroystvo na gybite - Mycel)

С изключение на малък брой примитивни видове, вегетативното тяло на гъбите представлява система от тънки, едва различими с невъоръжено око нишки (хифи), наречено мицел или гъбичина.

фотоизточник: images.google.com

Мицелът на ядливите и на отровните гъби е многоклетъчен. Всяка клетка има по едно или две ядра, а клетъчната обвивка съдържа хитиноподобно вещество, което затруднява усвояването на хранителните вещества от човешкия организъм.

Мицелът обикновено е безцветен, прониква във всички посоки в субстрата, в който се развива, най-често почва, но също така дървесина и други. Той може да бъде едногодишен, но при повечето ядливи и отровни гъби е многогодишен и може да съществува вегетативно в продължение на десетки, дори стотици години, а плоднити тела да се явяват по-рядко.

При това мицелът нараства на вън, а вътрешните части отмират. Така се образува кръг от най-активен плододаващ мицел, който ежегодно нараства.

Често в ливадите се наблюдават кръгове от плодни тела на печурки или челядинки. До кръга тревата изсъхва и изглежда като отъпкана, което е дало повод тези кръгове да бъдат наричани "самодивски кръгове" или "самодивски хорища".
--------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

сряда, 21 юли 2010 г.

0001: Гъбите - обща характеристика

(Gybite - obshta haraktepistika)

Гъбите са голяма група организми, повечето от тях са приспособени към сухоземен начин на живот, но има и видове, за които водата е естествена средана обитаване.

При това богатство от видове гъбите се отличават с голямо разнообразие.

фотоизточник: images.google.com

Гъбите се срещат навсякъде - в полето и в гората, в пустините и планините, в почвата и във водата, а спорите им в огромни количества се носят из въздуха. Изобщо гъбите са повсеместно разпространени.

Почети няма място на земята, където гъбите да не намират условия за развитието си. Срещат се от задполярните области до знойните тропици.

Всички гъби без изключение не съдържат хлорофил, поради което не могат да фотосинтезират както висшите растения. По отношение на храненето те са хетеротрофни.

Хетеротрофните организми, които се хранят с мъртви органични остатъци, се наричат сапроби, а когато това е за сметка на живи организми - паразити. Между гъбите се срещат както едните така и другите, като рязка граница между тези категории няма.

В борбата за съществуване гъбите в много случаи са се приспособили към съжителство (симбиоза) с различни растения или животни. Известен пример на симбиотични отношения на гъбите с растителните организми е микоризата.Под този термин се разбира съжителството на гъбите с корените на дървета, храсти и тревисти растения.

Различават се два основни типа микориза: ектотрофна (външна) и ендотрофна (вътрешна).

Физиологичното значение на микоризата е в това, че голямата поглъщаща повърхност на гъбните хифи осигорява на гостоприемника достатъчно количество вода и минерални соли.

От своя страна гъбата получава от корените органични, главно безазотни съединения.

Микоризата влияе благоприятно не само върху гостоприемника, но и върху гъбата. Сред микоризните гъби се наблюдава различна степен на специализация към растението гостоприемник.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!